А ако терористи нападнат тези реактори?
Мерките за сигурност при по-старите реактори до момента бяха свързани главно със отбраната на самите реактори. Охлаждащите басейни за отработеното нуклеарно гориво не влизаха в сметките, заради което и се намират отвън обвивките на нуклеарните реактори.
При злополуката във Фукушима през 2011 година обаче стана пределно ясно, че тези басейни със мощно радиоактивни нуклеарни детайли могат да съставляват огромна заплаха. След като избухнаха реакторите в японската атомна централа, басейнът за изстудяване на отработеното гориво рискуваше да остане на изсъхнало, а управляващите в продължение на седмици се мъчеха да стабилизират ситуацията и да спрат повишението на температурата, с цел да предотвратят още по-голямо радиоактивно замърсяване.
Експлозията във Фукушима през март 2011
Ако това се беше случило, призна тогавашният японски министър председател Наото Кан, управляващите са щели да бъдат принудени да принудени да изтеглят всички хора, живеещи в радиус от 250 километра – т.е. близо 50 милиона души.
По предписание на „ Грийнпийс “, седем самостоятелни специалисти по сигурността са проучили ограниченията за сигурност в общо 58 френски и 7 белгийски атомни електроцентрали. Те са открили съществени пропуски, свързани точно със сигурността на басейните за изстудяване на отработеното гориво. По съображения за сигурност „ Грийнпийс “ е решил да не разгласява резултатите от следствието, а единствено да ги съобщи на съответните управляващи в Белгия и Франция.
Опасност от терористични заплахи
Всъщност, управляващите от дълго време са наясно с това какъв брой съществено е ситуацията. През есента на 2014 година в небето над 19 френски атомни електроцентрали на няколко пъти бяха засечени да кръжат дрони. Въпреки най-интензивни следствия, отговорните за тези акции по този начин и не бяха открити. Същата година „ Грийнпийс “ беше изготвил отчет за заплахите за терористични закани, свързани с набези от въздуха. " Но дотук нищо не се е трансформирало ", споделя за Дъждовни води Хайнц Смитал от „ Грийнпийс “.
Отработените детайли би трябвало да се охладят от 400 на 200 градуса по Целзий, с цел да бъдат трайно складирани подземен
Една от аргументите за това вероятно са високите разноски, нужни за обезопасяването на тези нуклеарни уреди против терористични набези. По калкулации на „ Грийнпийс “, за задачата би трябвало да бъдат вложени по към 1 милиард евро за всяко едно оборудване.
А френският оператор - енергийният тръст EDF, който има огромни задължения, намаляващи доходи и голям брой остарели реактори, подлежащи на незабавен ремонт или извеждане от употреба, счита да влага едвам 700 милиона евро до 2023 година - във всичките 58 атомни централи на страната.
А по какъв начин е в Германия?
По оценка на „ Грийнпийс “, ситуацията със сигурността на нуклеарните централи в Германия е по-добро. Една от аргументите за това е, че след злополуката във Фукушима най-старите и предразположени към повреди реактори бяха изключени, а в шест от останалите общо осем работещи уреди в страната басейните за изстудяване на нуклеарните детайли се намират под купола на реактора. Изключение вършат единствено двата реактора в Гундреминген, област Бавария.
В Гундреминген има два реактора, чиито байсени за изстудяване на гориво не са задоволително добре предпазени
Независимо от това обаче природозащитните организации считат, че рисковете и в Германия са огромни. Едно ново изследване сочи да вземем за пример, че въоръжени терористи елементарно биха могли да обхванат в надземните хранилища за отработено нуклеарно гориво. С оглед на обстоятелството, че горивото там отлежава за дълъг интервал от време - минимум до 2050 година – излиза наяве, какъв брой значим е въпросът за сигурността на нуклеарните боклуци и тяхната отбрана от терористични набези.
Виж всички публикации от Геро Рютер-->
При злополуката във Фукушима през 2011 година обаче стана пределно ясно, че тези басейни със мощно радиоактивни нуклеарни детайли могат да съставляват огромна заплаха. След като избухнаха реакторите в японската атомна централа, басейнът за изстудяване на отработеното гориво рискуваше да остане на изсъхнало, а управляващите в продължение на седмици се мъчеха да стабилизират ситуацията и да спрат повишението на температурата, с цел да предотвратят още по-голямо радиоактивно замърсяване.
Експлозията във Фукушима през март 2011
Ако това се беше случило, призна тогавашният японски министър председател Наото Кан, управляващите са щели да бъдат принудени да принудени да изтеглят всички хора, живеещи в радиус от 250 километра – т.е. близо 50 милиона души.
По предписание на „ Грийнпийс “, седем самостоятелни специалисти по сигурността са проучили ограниченията за сигурност в общо 58 френски и 7 белгийски атомни електроцентрали. Те са открили съществени пропуски, свързани точно със сигурността на басейните за изстудяване на отработеното гориво. По съображения за сигурност „ Грийнпийс “ е решил да не разгласява резултатите от следствието, а единствено да ги съобщи на съответните управляващи в Белгия и Франция.
Опасност от терористични заплахи
Всъщност, управляващите от дълго време са наясно с това какъв брой съществено е ситуацията. През есента на 2014 година в небето над 19 френски атомни електроцентрали на няколко пъти бяха засечени да кръжат дрони. Въпреки най-интензивни следствия, отговорните за тези акции по този начин и не бяха открити. Същата година „ Грийнпийс “ беше изготвил отчет за заплахите за терористични закани, свързани с набези от въздуха. " Но дотук нищо не се е трансформирало ", споделя за Дъждовни води Хайнц Смитал от „ Грийнпийс “.
Отработените детайли би трябвало да се охладят от 400 на 200 градуса по Целзий, с цел да бъдат трайно складирани подземен
Една от аргументите за това вероятно са високите разноски, нужни за обезопасяването на тези нуклеарни уреди против терористични набези. По калкулации на „ Грийнпийс “, за задачата би трябвало да бъдат вложени по към 1 милиард евро за всяко едно оборудване.
А френският оператор - енергийният тръст EDF, който има огромни задължения, намаляващи доходи и голям брой остарели реактори, подлежащи на незабавен ремонт или извеждане от употреба, счита да влага едвам 700 милиона евро до 2023 година - във всичките 58 атомни централи на страната.
А по какъв начин е в Германия?
По оценка на „ Грийнпийс “, ситуацията със сигурността на нуклеарните централи в Германия е по-добро. Една от аргументите за това е, че след злополуката във Фукушима най-старите и предразположени към повреди реактори бяха изключени, а в шест от останалите общо осем работещи уреди в страната басейните за изстудяване на нуклеарните детайли се намират под купола на реактора. Изключение вършат единствено двата реактора в Гундреминген, област Бавария.
В Гундреминген има два реактора, чиито байсени за изстудяване на гориво не са задоволително добре предпазени
Независимо от това обаче природозащитните организации считат, че рисковете и в Германия са огромни. Едно ново изследване сочи да вземем за пример, че въоръжени терористи елементарно биха могли да обхванат в надземните хранилища за отработено нуклеарно гориво. С оглед на обстоятелството, че горивото там отлежава за дълъг интервал от време - минимум до 2050 година – излиза наяве, какъв брой значим е въпросът за сигурността на нуклеарните боклуци и тяхната отбрана от терористични набези.
Виж всички публикации от Геро Рютер-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ